Сигурност при електронното разплащане :
Един от основните въпроси при електронниае разплащания е този за тяхната сигурност. Трансферът на информация за кредитни карти, за пароли за достъп до банкови сметки и за дебитни карти е лесно да бъде засечен от недоброжелатели. Има няколко основни проблема във връзка за сигурността на разплащанията. От една страна, потребителите не биха искали тяхната кредитна институция да знае за какво точно те харчат предоставените им средства. В същото време търговците искат да бъдат сигурни, че ще получат парите на сделката. Третият проблем е свързан с това, че трета недобросъвестна страна може да извършва валидни разплащания и покупки за сметка на някой потребител, но в своя полза. Такива случаи има вече и в България. Друг проблем е, че потребителите искат да бъдат улеснени и да не им се налага да въвеждат непрекъснато пароли и лични данни при пазаруване от различни доставчици. Тоест основната дилема при електронните разплащания е следната: да бъде запазена анонимността на Интернет потребителите и тайната на техните интереси или да бъде дадено специфично “име” за всеки един.Един от вариантите за решение на поставените проблеми е предложен от Дейвид Чаум (доктор по криптография).
Той предлага следната последователност от действия:
Той предлага следната последователност от действия:
- Клиентът намира нещо, което го интересува, в сайт на е-търговец.
- Клиентът изпраща кодирана информация до своята банка за сума, равна на цената на стоката или услугата, която е решил да закупи.
- Банката на клиента, след като е установила наличието на средства по сметката му, покриващи исканата сума му изпраща също кодирана “сумата”.
- Клиентът плаща на е-търговеца чрез кодирания от неговата банка пакет информация.
- Е-магазинът препраща съобщението до своята банка, която заверява сметката му с исканата сума.
- банката на е-търговеца изпраща съобщение до банката на клиента с искане за извършване клиринг.